„ВЕСЕННИЙ ДОЖДЬ”
Вадим Сергеевич Шефнер (1915-2002 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРОЛЕТЕН ДЪЖД
Дъждът вали и сребърни чукчета
с пети земята пролетна почукват,
безброй са лекари те с весел нрав.
Светът им отговаря: „Аз съм здрав!”
Ударения
ПРОЛЕТЕН ДЪЖД
Дъждъ́т вали́ и сре́бърни чукче́та
с пети́ земя́та про́летна почу́кват,
безбро́й са ле́кари те с ве́сел нра́в.
Светъ́т им отгова́ря: „А́з съм здра́в!”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Вадим Шефнер
ВЕСЕННИЙ ДОЖДЬ
Дождя серебряные молоточки
Весеннюю выстукивают землю,
Как миллион веселых докторов.
И мир им отвечают: „Я здоров!”
1948 г.
---------------
Руският поет, прозаик, писател фантаст и преводач Вадим Шефнер (Вадим Сергеевич Шефнер) е роден на 30 декември 1914/12 февруари 1915 г. в Петроград. Завършва професионално-техническо училище. Пише поезия от детските си години, първото му публикувано стихотворение е в сп. „Резец” през 1933 г. Участва в поетичния семинар при Съюза на писателите на СССР (от 1938 г.). Превежда поезия от китайски, санскрит, грузински, белоруски, латишски и др. езици. Автор е на стихосбирките „Светлый берег” (1940 г.), „Защита” (1943 г.), „Пригород” (1946 г.), „Московское шоссе” (1951 г.), „Взморье” (1955 г.), „Стихи” (1956 г.), „Нежданный день” (1958 г.), „Стихи” (1960 г.), „Знаки земли” (1961 г.), „Рядом с небом” (1962 г.), „Стихотворения” (1965 г.), „Своды” (1967 г.), „Стихи о Ленинграде” (1967 г.), „Стихотворения” (1968 г.), „Избранная лирика” (1969 г.), „Запас высоты” (1970 г.), „Стихотворения” (1972 г.), „Цветные стёкла” (1974 г.), „Переулок памяти” (1976 г.), „Сторона отправления” (1979 г.), „Северный склон” (1980 г.), „Вторая память” (1981 г.), „Годы и миги” (1983 г.), „Личная вечность” (1984 г.), „В этом веке” (1987 г.), „Ночная ласточка” (1991 г.), „Архитектура огня” (1997 г.), „Стихотворения” (2005 г.); на книгите с проза „Облака над дорогой” (1957 г.), „Ныне, вечно и никогда” (1963 г.), „Счастливый неудачник” (1965 г.), „Запоздалый стрелок” (1968 г.), „Облака над дорогой” (1969 г.), „Сестра печали” (1970 г.), „Девушка у обрыва” (1971 г.), „Скромный гений” (1974 г.), „Имя для птицы” (1976 г.), „Круглая тайна” (1977 г.), „Лачуга должника” (1983 г.), „Сказки для умных” (1985 г.), „Дядя с большой буквы” (1998 г.), „Бархатный путь” (1999 г.), „Рай на взрывчатке” (2004 г.), „Листопад воспоминаний” (2007 г.) и др. Умира на 5 януари 2002 г. в Петербург.